При възникнал проблем със здравето, изгубвайки се в стотиците интернет сайтове с „полезна информация“, човек в крайна сметка се примирява и прекланя пред необятността и сложността на медицинската наука и дейност. Естествен ход и единствен изход, за да бъде възстановено нормалното функциониране на човешкия организъм, се явява абсолютното доверие, което следва да бъде гласувано на съответните медицински специалисти. Ето защо, на почти всеки човек в определен етап от живота му се е налагало да посети болнично заведение, за да бъде прегледан, диагностициран, консултиран и съответно „излекуван“.

Информацията относно осъществяването на медицинската дейност обаче не представлява тайна, достъпна единствено за лекарското съсловие. Тъй като това е една от най-отговорните сфери на дейност, които засягат живота и здравето на хиляди души ежедневено, същата се регламентира строго от правото, посредством редица законодателни и подзаконови актове /Закона за здравето, наредби, с които се утвърждават съответните медицински стандарти и др./. Нарушението им съответно влече отговорност на медицинските специалисти и лечебните заведения, които са техни работодатели. Най-тежките и опасни нарушения, които могат да бъдат изършени от страна на лекари, естествено са свързани с нарушаване права на пациенти и причиняването на вреди /смърт, телесна повреда и пр./ по повод на оказано им лечение. Тези нарушения са дефинирани в теорията и съдебната практика като „лекарски“ грешки. Най-добрата дефиниция към настоящия момент е дадена от Изпълнителна агенция „медицински одит“ /понастоящем „медицински надзор“/, а именно: „Професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени“. Лекарската грешка може да се отнася до поставянето на грешна диагноза, неправилно лечение, небрежно извършване на отделни, макар и правилно назначени диагностични и лечебни дейности и пр.

Информацията относно осъществяването на медицинската дейност обаче не представлява тайна, достъпна единствено за лекарското съсловие. Тъй като това е една от най-отговорните сфери на дейност, които засягат живота и здравето на хиляди души ежедневено, същата се регламентира строго от правото, посредством редица законодателни и подзаконови актове /Закона за здравето, наредби, с които се утвърждават съответните медицински стандарти и др./. Нарушението им съответно влече отговорност на медицинските специалисти и лечебните заведения, които са техни работодатели. Най-тежките и опасни нарушения, които могат да бъдат изършени от страна на лекари, естествено са свързани с нарушаване права на пациенти и причиняването на вреди /смърт, телесна повреда и пр./ по повод на оказано им лечение. Тези нарушения са дефинирани в теорията и съдебната практика като „лекарски“ грешки. Най-добрата дефиниция към настоящия момент е дадена от Изпълнителна агенция „медицински одит“ /понастоящем „медицински надзор“/, а именно: „Професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени“. Лекарската грешка може да се отнася до поставянето на грешна диагноза, неправилно лечение, небрежно извършване на отделни, макар и правилно назначени диагностични и лечебни дейности и пр.

Най-честите лекарски грешки, по повод на които се търси отговорност от лечебните заведения и медицинските специалисти, съгласно съдебната практика, се отнасят до:

–        Забравени дренажни тръбички, марли и други тела по време на операция в тялото на пациента;

–        Неправилно извършена анестезия;

–        Вътреболнични инфекции;

–        Пълна или частична инвалидизация след оперативна интервенция;

–        „Несполучлива“ пластична естетична операция или процедура;

–        Закъсняло родоразрешение чрез спешно Цезарово сечение;

–        Причиняване вреди/смърт на родилка и/или новородено по време на раждане;

Разбира се това са само част от хипотезите, при които би могла да се търси отговорност от съответните лица.

Самата отговорност бива:

Наказателна отговорност

Това е най-тежката отговорност, която може да бъде реализирана на територията на Република България. За причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на медицинско занятие отговорността е лишаване от свобода от една до шест години. Ако медицинският специалист е бил в пияно състояние или е причинена смърт на повече от едно лице, отговорността може да стигне до 15 години лишаване от свобода. За причиняване на тежка телесна повреда наказанието е до 3 години лишаване от свобода, а за средна телесна повреда – лишаване от свобода до две години или пробация.

Гражданска отговорност

Целта от ангажирането на тази отговорност е заплащане на парично обезщетение. За да бъде потърсена гражданска отговорност е необходимо да се предяви иск за вреди пред граждански съд, като съответно и най-често той се насочва както срещу лечебното заведение, така и срещу конкретен медицински специалист, ако съществува известност за негово противоправно поведение. Според съдебната практика /т.7 от Постановление от пленума на Върховния съд № 7/1959 г./ организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Тоест отговорността на лечебното заведение възниква и тогава, когато не е установено или не е възможно да се установи кой конкретно лекар или друг член от медицинския персонал е извършил непозволеното увреждане. Това е така, тъй като отговорността на лечебното заведение е за виновно чуждо поведение.

Според българското законодателство правото да се предяви граждански иск за вреди се погасява с изтичането на 5-годишна давност.  В съдебна фаза на наказателния процес също може да бъде предявен такъв граждански иск за заплащане на обезщение, но много често гражданите предпочитат да се водят две паралелни производства /наказателно и гражданско/, поради две причини:

Първо, наказателният процес може изобщо да не се развие до съдебна фаза /например прокурорът го прекратява поради неизвестен извършител, изтекла давност и пр./, а както вече бе посочено само в съдебна фаза на наказателно производство може да се предяви такъв граждански иск.

Второ, възможно е прокурорът да внесе обвинителен акт в съда след изтичането например на 7 години от деянието, но към този момент ще се окаже, че пострадалото лице/наследниците му няма да могат да потърсят отговорност чрез заплащане на парично обезщетение поради погасяване по давност.

Административнонаказателна отговорност

Органът, който основно извършва проверки за спазването на правата на пациентите, както и за спазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /правоприемник на агенция „Медицински одит“/. Тези производства могат да приключат с издаване на наказателно постановление и налагане на глоба на медицински специалист, респ.имуществена санкция на лечебно заведение.

В случай на противоправно медицинско поведение, ние от Адвокатска кантора „Даскалов и партньори“ ще Ви съдействаме относно:

  • Предявяване на граждански искове за обезщетяване на вреди срещу лечебни заведения и медицински специалисти;
  • Подаване на сигнали до прокуратура за извършено престъпление;
  • Процесуално представителство по наказателни, граждански и административнонаказателни дела срещу медицински специалисти и лечебни заведения;
  • Жалби до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Български лекарски съюз;
  • Комуникация с лечебното заведение, където е извършено противоправното деяние с цел получаване на цялата медицинска документация по Вашия случай, както и издействане на справедливо обезщетение при желание от Ваша страна;
  • Изготвяне на въпроси към вещи лица-медицински специалисти и оспорване на експертизи.