Отговорност на държавата

ПРОИЗВОДСТВА ПО ЗОДОВ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА ГРАЖДАНИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ.

ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Много често клиенти са се обръщали към нас със следните запитвания:

 „Мога ли да осъдя държавата за това, че дело, по което съм бил страна, се е проточило твърде дълго, но изобщо не по моя вина” ?.

Или:

„Административен орган бездейства, въпреки многото молби, които съм подавал за издаване на акт, който ме касае, и от това бездействие претърпях загуби”.

Както и:

  „Платих на адвокат да обжалва наказателно постановление, издадено срещу мен, но се оказа, че в края на това производство, въпреки че спечелих, не мога да осъдя органа да ми заплати сторените разноски”

Или:

„Административен орган издаде незкаоносъобразен акт, препятстващ дейността на моето дружество. Този акт беше отменен. Кой ще плати щетите, които структурата понесе”?

И накрая, но определено не на полследно място:

Прокуратурата ми повдигна обвинение по което ме оправдаха. Причиниха ми не малко вреди и искам да ги съдя. 

Нормативният акт, който урежда тази отговорност е ЗОДОВ – Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица.

Отговорността условно може да бъде разделена на няколко вида:

• Отговорност на държавата и общините за незаконосъобразни действия, бездействия и актове по повод осъществявана административна дейност. С измененията през 2019 г. вече може да се търси отговорност и за вредите, причинени от незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове /наредби, правилници и пр./. Тези искове се разглеждат от административните съдилища.
• Отговорност за вреди, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратура или съд  при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.  Нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

Най-интересните хипотези, предвидени с измененията на ЗОДОВ през 2012 и 2019 г. касаят търсене на отговорност от Държавата за вреди, причинени от забавено производство, както и от достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС /регламенти, директиви/. Според практиката на съда на ЕС, във всички случаи нарушението се явява явно и съществено, когато действията на държавата не са съобразени с трайната практика на съда в съответната област. Вече има няколко случая в България, при които е осъдено Народното събрание за причинени вреди на граждани от нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в липсата на измемения на действащи закони, противоречащи на регламенти и директиви.

Въз основа на анализ на съдебната практика, постановена по ЗОДОВ, обобщено може да се каже, че най-честите случаи, при които се търси отговорност от Държавата и Общините, се отнасят до:

• Отменени наказателни постановления  и електронни фишове – търси се присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването им;
• Претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на отменена заповед за задържане на лице;
• Неосигуряване на необходимите и достатъчни условия за поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените на лишаване от свобода, както и  незачитане на правата и достойнството им;
• Незаконосъобразни актове на кметове на общини, директори на дирекции и други длъжностни лица
• Вреди, причинени вследствие на прекомерната продължителност на досъдебно или съдебно производство.

ДЕЛА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:

Европейският съд по правата на човека и основните свободи /ЕСПЧОС/ е наднационална институция към Съвета на Европа, чийто статут и правомощия са уредени в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Жалба до ЕСПЧОС може да подаде всяко физическо всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от държавите,  присъединили се към Конвенцията, на правата, провъзгласени в Конвенцията или в Протоколите към нея. Такива права са например правото на неприкосновеност на жилището, право на свобода и сигурност, право на достъп до правосъдие, право на разглеждане на дело в разумен срок и мн.др. Жалбата може да се подаде и на български език. Такси в производството не се заплащат. Важно е да се знае, че само 10 % от всички жалби биват допускани. Въведени са сериозни изисквания за допустимост на жалбите и несъмнено е необходима много добра юридическа подготовка, поради което на нормалния гражданин без юридическо образование би му било изключително трудно да подготви издържана и допустима жалба. Едно от най-важните изисквания е да са били изчерпани всички вътрешноправни средства за защита и жалбата да бъде подадена в 6-месечен срок от датата на окончателното решение на националната инстанция. Ако жалбата бъде допусната, то за самото производство не е необходимо явяването в Страсбург, а кореспонеднцията със съда, вкл. писмените защити, се осъщестествяват на английски или френски език. Желаем да подчертаем, че ЕСПЧОС няма правомощия да отмени национално решение или административен акт. Съдът може да присъди единствено обезщетение. Също така съдът има правомощия да постанови по молба на жалбоподателя привременни мерки /така например може да уведоми Правителството на държавата, срещу която е подадена жалбата, че е желателно да спре изпълнението на даден акт, най-често за експулсиране или премахване на незаконна сграда, до определен срок или до произнасянето й по същество на жалбата/.

Ние от Адвокатска кантора „Даскалов и партньори” можем да Ви съдействаме изцяло в такива производства чрез, но и не само

• изготвяне на становище и анализ на конкретните нарушения, извършени от държавния орган, както и на вредите, които са Ви били причинени.
• да подготвим и депозираме искови молби, както и заявления по Закона за съдебната власт за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок;
• да осъществим процесуално представителство и защита пред съд, прокуратура или административен орган;
• да изготвим жалба и Ви представляваме пред ЕСПЧОС в Страсбург.

Призоваваме Ви да потърсите своевременно адвокатска помощ, ако имате подобен казус, тъй като упражняването на действително последното Ви средство за защита пред Европа е ограничено с кратък 6-месечен срок, след което всички Ваши искания ще се преклудират окончателно.